Камерният концерт на Русенската опера "Бетовен - сонати за цигулка и пиано" ще бъде представен утре вечер в Доходното здание в крайдунавския град. Това съобщи пиарът на културния институт Диана Димитрова. 

Ценителите на класическото изкуство ще имат възможност да чуят Сонати за цигулка и пиано № 4 и № 10 на Бетовен в изпълнение на Тамара Лазарова - цигулка, Веселина Ботева - пиано, Габриел Тато - цигулка, и Божена Петрова - пиано.

Според четиримата музиканти сонатите са твърде различни по характер, тъй като са писани в различни периоди от живота на композитора, но и в двете се усеща непрестанно бликащата енергия, динамизмът, драматизмът и философските обобщения, характерни за Бетовен.

Британската постпънк формация Deadletter и родната алтернативна рок група Ali са специалните гости на концерта на Editors, съобщават организаторите от Fest Team.

По думите им Deadletter вече са изградили солидна репутация като една от най-вълнуващите групи за живи изпълнения в Обединеното кралство и гостуват у нас в зората на техния неминуем предстоящ успех. Deadletter идват от Йоркшир и носят заряда на абсолютната ироничната ярост в техния динамичен постпънк, който изследва тъмната страна на живота, но – с необходимата доза британски хумор и с дълбока музикална прецизност. Шесторката идва в София с прясно издаден дебютен албум Hysterical Strength, излязъл на 13 септември. 

В Ali са Али Абдала (вокали и китара), Калоян Димитров (бас китара), Петар Шварц (китара), Антони Иванов

Музеят "Ван Гог" в Амстердам празнува 150-ата годишнина на импресионизма с мащабната ретроспективна изложба Vive l`impressionnisme! Masterpieces from Dutch Collections, съобщи пресслужбата на културната институция. 

Експозицията става факт в резултат на сътрудничество между 15 нидерландски музея и частни колекции и представя повече от сто от най-значимите произведения на френския импресионизъм в нидерландски колекции, сред които "Дъгата" и "Понтоаз" (1877) на Камий Писаро и "Маково поле" (1881) на Клод Моне.

На 15 април 1874 г. неколцина млади художници подреждат своя изложба на парижки булевард. Те сами организират изложбата и така се освобождават от стриктните правила за участие в официалната годишна изложба, налагани от утвърдените автори. Клод Моне, Берта Моризо, Огюст Реноар, Пол Сезан, Едгар Дега и Алфред Сисле шокират публиката с ярките цветове и смелото дв

Посолството на САЩ в София инвестира 240 хиляди долара във варненския културен център „РеБонкърс“ чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това съобщиха от институцията.

Варна е най-големият бенефициент по проект на Посланическия фонд за опазване на културното наследство в Европа тази година, което подчертава дълбокото уважение на Съединените щати към богатото културно наследство на България, подчертават оттам и припомнят, че от 2002 г. насам САЩ са инвестирали над 1,3 милиона долара в девет проекта в цялата страна.

По думите на посланика на САЩ у нас Кенет Мертен, който наскоро посети „РеБонкърс“, културният център във Варна е доказателство за устойчивия дух и креативност на българския народ. „Именно в пространства като тези, които поддържат жизнени културни общности, динамичното взаимодействие на минало и наст

Понякога не можеш да предположиш, че това, което ти се случва, би могъл да го мечтаеш, каза Теодосий Спасов. Тази вечер виртуозният български изпълнител на кавал излиза на сцената на „Банско джаз фестивал“ с квартет, в който влизат още Ивайло Ковачев, Херберт Крамис и Борис Динев. Квартетът свири на сцената на фестивала по покана на председателя на Асоциация „Фестивалите в България“ Илияна Щерева – Иванова, която е съорганизатор на фестивала.

Следва цялото интервю:

Излизате тази вечер на сцената на „Банско джаз фестивал“ с двама българи, които живеят и работят в чужбина и един швейцарец, какво и как ви събра?

Теодосий Спасов: Те са мои приятели от дълги години, свирили сме в различни проекти. Специално с Борис Динев, който тази вечер ще свири на тъпан също, освен на барабани, с него свирим от 80-те години, още с „Веселин Никол

Група "Оейзис" пусна юбилейно издание по случай 30-годишнината на дебютния си албум Definitely Maybe, докато феновете са в очакване да се сдобият с билети за обявените й концерти догодина, съобщават ДПА и Ройтерс. 

Новото издание включва ауттейкове, демо записи и алтернативни версии на песни, записани по това време, както и ремастерирана версия на оригиналния албум от 1994 г.

Юбилейното издание се предлага като бокс-сет от четири плочи, два компактдиска, цветен винил, касета и в цифров формат. То идва, след като групата обяви по-рано през седмицата, че се събира отново за поредица от концерти във Великобритания и Ирландия - първите след разпадането й през 2009 г.

Цените на билетите за концертите на "Оейзис" станаха известни вчера, като тези за стадион "Уембли" в Лондон започват от 74,25 британски лири и стигат до 506,25 британски лири.

Група "Оейзи

Художествена изложба живопис на Милен Цаков е разположена във фоайето на Дом на енергетика в Козлодуй до 19 ноември, съобщават от ведомството на фейсбук страницата си. Там културната институция обяви програмата си за месец ноември. 

На 11 ноември зрителите в Козлодуй ще могат да видят гостуващата постановка „Малки изневери“ от Нийл Саймън и Уди Алън. Пиесата е на театър „Искри и сезони“ и е с участието на Искра Радева, Тончо Токмакчиев, Георги Кадурин, Мариана Миланова. Режисьор е Иван Урумов. 

В месечната програма на Дом на енергетика е планиран и мюзикълът „Службогонци“ по текстове на Иван Вазов. На 14 ноември гостува Драматичен театър „Кръстьо Пишурка“ – Лом, а в мюзикъла ще вземат участие Румен Михайлов, Иван Михайлов, Елеонора Николова, Сияна Йорданова и др. Музиката е на Парашкев Фаджиев, а режисьор

В Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ на 20 август ще бъде представена юбилейната изложба „80 за 80“ на Симеон Спиридонов. Това съобщават организаторите. 

В залите на ХГ “Асен и Илия Пейкови“ ще бъдат показани над 80 творби, повечето от които са рисувани в периода 2023 - 2024г., допълват от галерията. 

Академик Симеон Спиридонов е живописец, график, илюстратор. Носител на наградата на СБХ за карикатура (1967 г.), награда на Министерството на просветата (1979 г.), награда „Хуан Миро” за живопис (1993 г.). Роден 20 август 1944 г. в Севлиево. Завършва специалност Графика и илюстрация в Прага, Чехия. Нарисувал е повече от 2000 карикатури, оформил и илюстрирал над 200 книги, направил е стенописи и фрески в София, Прага, Берлин. Организира над 15 самостоятелни изложби в страната и чужбина - Прага, Лисабон, Париж, Мадрид, Лондон и др. Участва в много национал

Актьорите Пламена Гетова и Ириней Константинов участват в дебютния късометражен игрален филм на Емил Спахийски - „Денят, в който тя ще се роди“.

Снимките на продукцията се състояха в София и Искрец и приключиха преди дни, съобщиха от екипа на продукцията.

Филмът е финансиран от Националния филмов център и е по едноименния разказ на Йорданка Белева. 

„Темата е брутална, защото е социална и е посветена на хората, белязани с проклятието на деменцията и сложните им отношения с близките... Но филмът е за любовта, която ни спасява в бедствията на живота“, посочват от екипа. 

Сценаристи са журналистът Емил Спахийски и румънският режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм „Новата година, която така и не дойде" е избран за състезателната секция „Хоризонти" на Международния филмов фестивал във Венеция.

„Никой художник не може да надскочи собствените си възможности. Суетата винаги иска да се покаже все по-красива и все по-добра, но има неизбежности, които няма как да бъдат преодолени", отбелязва художникът проф. Мирчев по време на своя изложба в галерия „Пролет“ в Бургас на 29 юни 2023 година. Днес той навършва 70 години.

"Има един последователен процес – път, който се следва. Има идеи и задачи, които се изпълняват – кога по-добре, кога по-зле“, смята художникът.

РАННИЯТ ЖИВОТ НА ИВАЙЛО МИРЧЕВ

Професор Ивайло Мирчев е роден на 11 август 1954 година в София в семейството на художника Никола Мирчев. „Израснал съм в една артистична атмосфера, сред приятелите на моя баща, на моето семейство. Тази среда се е отразила на моя избор“, разказва в интервю за в. „Сега“ през 2007 година